След 5-годишна пауза пак се яхнах на Duster като служебен автомобил. Този път на последния 4-цилиндров TCE150. Не е чисто нов, купихме го преди година и половина за колежка на която се наложи да й го сменим с Jogger, защото имаше нужда от по-голям багжник, а моята баба Rav4 вече натрупа годинки и се наложи да се разделим с нея. Та подкарвам Dusty на 18 хил. км., тъкмо разработен

. Бях го карал пробно за 1 седмица още като го купихме и в някаква степен ми остави противоречиви първоначани впечатления - напълно нормално като дизел маниак

, а и неизбежно го сравнявам с 1,5 DCi-то. Сравнявайки го с първия ми Duster(2016-та) като цяло разбира се е много по-добре като екстри, окачване, пътно поведение, качество на материалите и т.н., но признавам си - бих предпочел под капака да си беше 1,5 DCi-то

. Не мога още да му свикна с това "ритане" и "забиване" на това турбо бензинче. Бързо набира нютон метри, но и бързо ги губи. Трябва да си го държа в някакви оптимални обороти само, но в съчетание със сравнително късите скорости си е предизвикателство. Ще видим как ще е като го покарам малко по-дълго. Засега толкоз. Ще драсна пак впечатления по-нататък при зимните условия.