Hard_Cat взе Grand Scenic IIІ 110 dCi, EDC-2016 + ZOE

[4i4o]

@Hard_Cat
Много добре си описал нещата в темата. Полезно е и ми помага да се ориентирам за "дреболии" които обикновено изпускам. Четох с интерес жалко че някой от постовете са ти преместени и темата осакатена по малоумен начин без да се отчита логическата и хронологична последователност.

Предстои да направя избор за нов автомобил и искам да те попитам коя марка и модел според теб заслужават внимание към днешна дата? Цената е важна но до момента когато е била водеща при избора ми винаги съм съжалявал. Имам фаворит за сега и ще го споделя.

[Joro 01]

Новата тема - viewtopic.php?f=39&t=6528

[Hard_Cat]

Малко личен ъпдейт по темата. На 13.04 смених гуменките и карах със зимните точно 6 месеца - от средата на Октомври до средата на Април, което в пробег е около 12.000 км. През Октомври се подлъгах да сложа зимните, а то изведнъж стана топло и остана така почти до края на месеца с дневни температури над 14-15 градуса. Не че е кой знае каква болка за умиране. Няма да се изтъркат гумите като древната гумичка "Кох-и-нор", когато бях ученик (тези наистина само от въздуха се изпаряваха, но пък триеха добре).
В този период оставих броячите да трупат данни. Колкото и да бях старателен в трупането на данни, хлапето с майсторска ръка забърса на два пъти показанията в мое отсъствие. Добре, че всичко е сравнително константно, та знам показанията за разход и средна скорост. През зимата бях на леко спортен режим, имах много разхождания извън работата по други задачи и трябваше все да пестя време, та си позволявах и много високи скорости по магистралата - очуден съм, как Сценика стои супер-стабилен при скорости от 170-180, с втвърден волан и без изгледи да надигне предницата. Даже се кара по-приятно с тази скорост, отколкото на 120, но оборотите не ми харесват тогава. Бих бил по-възхитен, ако имаше една малко по-дълга шеста, но както и да е.
Цялата зима колата стоя извън гаража, за да може другата, с която се кара Малкия Принц до градината, да е топла, и да намалим рисковете от простудяване. Не че ни се отдаде много това с опазването от болести, бяхме пак активни абонати на вирусната листа в сезон 2018/2019. Докато малкият вдигаше 40 градуса работна температура от раз, Сценика вдигаше 71 градуса за 7-8 км през зимата. Едва след 15 км започваше да смъква разхода под 5,6-5,8/100. Още едно потвърждение, че дизелът не става за къси разходки, поради което събота и неделя през зимата не го закачах, ако сме само из района. А и другата същото трябваше да върти малко пробег.
В крайна сметка, закрепих чисто зимен разход само със зимни гуми от около 5,3/100. Сега с първия летен резервоар след нулирането съм на 5,0/100, но и го давам малко по-спокойно. Още в първия километър с летните гуми, установих колко голяма разлика има в сцеплението с пътната настилка. Адски голяма разлика. И двата вида гуми са сравнително еднакво стари, и двата комплекта са от Континентал. Летните имат малко повече пробег, нормално е да са с по-малко протектор, но колата направо залепна на пътя и страничното ускорение се усеща по-силно.
Возията на Сценика за мен винаги е била малко странна. Очаква се с това голямо междуосие (2770 мм) да вози и поема неравностите много добре. Не и в този случай. Окачването хем е твърдо, хем е и твърде меко - типично Рено, който е притежавал старите модели Рено 19-ки, ще разбере, какво имам предвид. Като влезе в дупка и чак те боли, ама не от това, че е твърдо, а от това, че е твърде меко. Взех предвид и факта, че това е 7-местна кола и явно трябва да е по-натоварена, за да е по-комфортна. Когато возиш въздух през цялото време, не е такава.

Зимните ми гуми са 16-ки 205/65, летните са 17-ки 205/55. Нарочно ги исках така, за да ми е по-меко зимата. Нанайси! Зимната гума, колкото и да е с други компоненти, все пак става по-твърда при по-ниски температури. Принудих се да сваля налягането на гумите до 2,2 (при стандарт 2,6) с очакване да е по-меко и защото ми писна сензорите да ми изписват на таблото да си оправя налягането на гумите - две от гумите губят налягане между 2,4 и 2,2 атмосфери и непрекъснато ми пищи и пише по таблото. Свалих ги всички на 2,2, почна да ми пищи, че е прекалено ниско на всички. Оставих го така, защото вечерта ги помпя, на сутринта друго налягане - от студа спаднало още. Когато се вдигнаха температурите над 6-7 градуса и се оправи този проблем. Вдигнах налягането на 2,6 - аааа, пооправи се усещането, ама и каучукът стана по-мек. Сложих летните гуми, отидох на помпа и ги направих на 2,7 и 2,6. Сега е по-добре возията определено. Като влизам в дупки не джаска на метал. Странно, но факт. Пак си е твърдо окачването, но е малко по-различно усещането. Това пък ме радва, защото с това и с повишеното сцепление в завои поддържам висока скорост и няма почти никакво странично накланяне. Щом спътниците ми не повръщат навред из колата, значи е добре положението.

Относно желанието и нежеланието на мотора, който е на настроения, ситуацията може да се опише по следния начин: караш си в диапазона 1800-2100 оборота кротко и спокойно, като под 1800 гледам да не търся мотора и не очаквам нищо от него. Положенията са две - точно на 1800 оборота понякога няма желание да върви, друг път само с леко натискане на газта изхвърча напред. Разликата е осезаема - все едно си наистина в друг режим, все едно е повишено налягането, а в другия случай понижено, ако говорим само за един компонент. Убеден съм, че и други имат това усещане - един път много леко поема, друг път просто му е тежичко. Така най-лесно може да се опише. Днес, например, направих едно ускорение с педала до ламарината - налягането в рейла достигна до 140.000 кПа или 1400 бара. Знам, че може да се достигнат и 2000 бара, вероятно пикови състояния, но не знам как точно да ги извикам - всичко беше в оптимални стойности - работна температура, околна температура, равна отсечка, нормално атмосферно налягане. Като цяло това ми е на мен желанието - да поема една идея по-добре и така да си работи постоянно. Не търся повече мощност, но 3-4 коня отгоре и 20 Нм повече ще свършат работата, мисля. Смятам за проба да махна въздушния филтър - при нас не се вижда въздухът, който дишаме.

Другото много интересно положение, което съм забелязвал. Паля колата, но трябва да отида първо до магазина на 500-600 метра, преди да се отправя към вкъщи. Това упражнение не знам къде ми бърка - много се дразня и не въобще не обичам, ако трябва да тръгна и да спра след 1 мин. някъде. А достигането до магазина е точно за 1-2 минути, в които все едно има ремарке отзад. Тръгна си от магазина, все едно съм откачил ремаркето. Това палене, гасене и повторно палене, все едно променя нещо, но действително тогава работи по-отзивчиво. Ако усетя отново, че не иска да върви, ще спра някъде, ще угася и пак ще запаля. Един ден преди да се прибера спрях на едно място и като тръгнах после направо не можех да я удържа - така бягаше напред. Има тука някаква игра, нещо се случва. И последно - в края на Март бях в БГ и покарах два дни Дъстъра, дори до последно, преди да се кача в самолета. След това се качих на Сценика и още на тръгване все едно се качих в спортен автомобил - еднакви мотори, еднакво тежки купета, почти еднакво къси първи предавки, но Сценика ми се стори като мушица пред Дъстъра. Същото усещане имах с Лоджито със същия мотор и 6-те скорости. Разликата я отдавам на двойното задвижване и твърде мекото окачване на Дъстъра - големи загуби на КПД има от тези два фактора.
Като цяло доволен съм от Сценика засега - станаха 60.000 км за три години и се убедих, че трябва да натискаш повече газта в комбинация с EDC-то, за да върви прилично. Номерата при ръчната скоростна кутия тука не минават. Натискане при ускорение и никакво отпускане, иначе те срива на 1500 оборота и сама си реже клона. Сменя на 6-та предавка още преди достигане на 70 км/ч на 5-та с под 2000 оборота - просто е смехотворно това. Пикая им на еко-нормите, ако ще ми съсипват удоволствието така. Един ден си играх да засичам разликата в оборотите между предавките (и това е плод на болен мозък) - сравнително еднакви са, няма осезаема дупка, както при 5-скоростния Логан МЦВ между 2-ра и 3-та. Така ще я караме и това е.

[Joro 01]

1. За студеното палене - ДА, в първите минути вдига по-бързо температура двигателя и след гасене/палене ECU-то приема нови стойности за смесообразуването при по-топъл двигател. Това с температурата би трябвало да го виждаш на OBD-то.
2. 2000 бара няма да ги достигнеш никога, има си разтоварващ елклапан на турбото и ECU-то се грижи за това. Другият вариант е ремап, но и тогава няма да достигне 2000.
3. Твоят Дъстър е от първо поколение Евро 5 и горивната му система няма нищо общо с тази на следващите. Затова не търси прилики.

[Hard_Cat]

Да я вдигне, ама колко да я вдигне за 1 минута работа? Виждам го на ОБД-то - ако навън е 5 градуса, при студено палене охл.течност е с 3-4 градуса по-висока. За минута-две работа да вдигне с 10-тина градуса. Но това не обяснява другото написано за повторно палене и тръгване, след около 35 км каране, в които е достигнал до работна температура 5 пъти поне. Прилики не търся с Дъстъра, просто разликата в тръгването от място е потресаваща.

[Joro 01]

Ех Владо!
При ниски температури при студен старт горивото е повече и естествено и температурата бързо се вдига.
И явно точно тогава не си гледал как температурата отива над 30 градуса.
Откакто съм закачил OBD това е първото нещо, което гледам след като стартирам.
И да, точно това и правя при около 40 градуса - спирам гася и стартирам, преди да съм излязъл на околовръсното.
Същото забелязвам и със служебното TDI.

[Hard_Cat]

Да, това мога да го потвърдя. Много по-бързо достига първите 25-30 градуса, за разлика от следващите 35. В случая горивото е повече в сместа, а студеният въздух е по-малко, затова и по-бързо грее.

[Hard_Cat]

Дойде му времето малко по-рано тази година.
Напълно обслужен на 65.500 км за трети път. За разходите не ми се пише, че бъбрекът ме боли вече. Цените са приемливи все пак, понеже е на разстояние от Мюнхен (40 км) и ставките в района са по-ниски. Но както и да гледаш, ставката за труд е 100-110 евро/час. Лепнали са го с големи букви. Като изключим труда, частите са за още 220 евро - три филтъра, масло и дреболии. Ако приложим старото и златно правило - "Колкото частите, толкова и труда", става ясно, че са заминали около два часа работа.
Доляти 0,2 л охл.течност. По програма беше и спирачна течност за смяна (на трета година), но им казах за нищо на света да не пипат нещо по спирачките. Ще го правим заедно със смяна на накладки, когато им дойде времето. После ми потвърдиха, че има хляб в тях. Аз си знам де, не съм хванат от гората бай Ханс.
Последните два месеца пак се залових да изпълнявам лятната си програма с тест-драйвове.
В ръцете ми минаха следните модели:
* Honda Civic Sport 1,5 Turbo CVT (hatch back)
* Jeep Renegade 1,3 Turbo 7DCT (това като заместител за неналичен Fiat 500X със същите данни, който е и 100% еднакъв)
* Mitsubishi Eclipse Cross 2,2 Diesel 8AT
* Mitsubishi Eclipse Ctoss 1,6 Turbo CVT
* Subaru XV 1,6 Boxer CVT (Lineartronic)
* Renault ZOE -писах в другата тема за него

Остана ми една Honda CR-V 2017-2018 - още не знам, кое е по-добре да пробвам - 2,0 атмосферен с 5АТ или 1,5 Турбо с CVT.
За дизела 1,6 с 9АТ не се натискам, че малко проблеми там с маслото. Предвид, че видях какво може Civic с този мотор и кутия, предполагам, че това ще е по-добрият избор. Но пък 2,0 атмосферен може да се газифицира като хората, ако някой ден се наложи.
От всичките модели най-впечатляващият е Civic 1,5 Turbo. Тази кола просто кърти, а не бях открил бутона за настройка на окачването дори. Мега добра симбиоза с CVT -автомата. Влиза невероятно в завоите, супер директна. Качих малкия в нея като я взехме за тест и минах през вкъщи да го оставя, преди да я върна. На въпроса ми към женската част - "Как я намираш?", беше отговорено с "Ужасна и грозна!" Озадачен да разбера, попитах само "Какво не ти харесва?". "Ужасен цвят и много агресивна."
"Значи", викам, "за цвета е ясно, не бих взел този гълъбово-сив цвят без емоция в него, но за останалото не си права."
Хората са си свършили работата в Япония.
От останалите модели си заслужава да се похвали дизелът на Мицубиши и автоматът (класически). Уникално дърпа и сменя без замисляне. На 130 с 2000 оборота е просто песен. Като цяло Еклипс не ме грабна с друго. Бензиновият е пълна боза с това CVT, макар и с турбо. Едно непрекъснато виене, което трудно контролираш.
Не така стои въпросът, обаче с Lineartronic на Субару. За беда, никъде в района ми в радиус 50 км, няма един тестови 2,0 боксерен, затова карах по-слабия с 1,6 и 114 к.с.. Очаквах да е много зле, предвид Импреза-та, която карах преди 3 години, със същия мотор и ръчна кутия. Но не, този автомат хитрее и са го направили доста умно. Възможно е кутията да е аналогична на тези на Тойота. Гледах филм, в който показаха, че тяхната кутия е с многозвенна верига, различна от повечето стоманени ремъци по конструкция, която позволява на веригата да се сгъне доста повече и така да осигури по-голям диапазон на свиване и разпускане на шайбите. Това пък води до голямо предавателно число при тръгване от място и по-ниско такова при круизна скорост, позволяващо скорости от 110-115 км/ч с под 2000 оборота.
В действителност е точно така - удивих се как ме залепи за седалката на тръгване на няколко пъти. Все едно бях с турбо-мотор. И на 108 км/ч беше под 2000 оборота. Много хитра машинка. Дори не вие отчайващо като при Мицубиши за щяло и не щяло. Натискането до дупка е напълно излишно - скача на 5.000 оборота и слабо се случва нещо. Не виждам и смисъл да се мъчи мотора по този начин. Ако си с ръчна кутия, никога няма да ускоряваш по този начин и пак ще си върви нормално.
Изисква се свикване с този автомат и след половин година може и да се погодим. На EDC-то ми отне само година, за да му хвана спатиите.
Та така, това е засега. Въпроси ако има, питайте.

[Hard_Cat]

Кратък ъпдейт - миналата седмица чукнахме 80.000 км. През Май 2020 ще станем на 4-ри години. Това за Реното. Синът стана на 5, а аз на 42. Изобщо нещата си напредват и никой никого не пита.

По-дългият ъпдейт оттук нататък:

От последния ъпдейт изтече вода и минах много километри. Но на 22-ри Януари Сценика една сутрин реши, че трябва да стачкува. Просто не пожела да се помръдне и не пожела изобщо да запали. Направи си рутинните проверки и каза - днес не ми е ден, няма да мръдна. А беше пред гаража. Заради него не можа да мръдне и Фиата - та в този ден никой не отиде на работа, нито на детска градина. След 1-2 часа, някъде към 9:30-10:00 успях да разбера как да освободя лоста на скоростите, че поне да го пусна на празните места назад пред кооперацията. Че да мога да изкарам Фиата. Опитах със зареждане на акумулатора със зарядното. Не се получи нищо. Опитах и с директно подаване на ток с Фиата - пак не се получи.
Прочетох записаните един кош грешки - нещата определено не бяха на добре. Генералното съобщение сочеше към проблем със скоростите или електрониката им (ЕКЮ-то). Извиках пътна помощ, обадих се на Рено-сервиза в по-съседното село и им казах, че ще им го водим там. Някъде към 13:00 часа го закарахме. За първи път така колосално ме предава автомобил. На работа отидох в 13:30 с Фиата. И цял ден бях като препикано мушкато. В следващите два дни ми се обадиха с новината, че акумулаторът тотално е сдал багажа и вероятно с него и ЕКЮ-то на скоростите. Бил колабирал тотално - кое обаче е било първото от двете, не е ясно. Имали в практиката още един такъв случай с един Каптур.
По-лошата новина, че за ново ЕКЮ трябваше да се почака повечко. Общо престоят в сервиза трая две седмици. Зашиха ме с нов акумулатор - от 65 на 70 Ah. Няма да казвам колко струваше. За компютъра на скоростите спрягаха някакви 800-900 евро. За мой късмет имам до 12.05.2020 допълнителна гаранция през застраховател. По правило поемат 100% от работата и в зависимост от пробега до 90% от частите. В моя случай попадах в графата 70% стойност на частите, защото бях в скалата до 80.000 км. След 80.000 км процентът пада под 70.
За времето в сервиза карах за един ден един служебен Форд Транзит фургон с автомат (много яко върви, 160 км/ч ги няма за нищо), наех си автомобил от Europcar за три дни (Golf Sportsvan, DSG-автомат, бензин) и после ми дадоха от сервиза за 4 дни едно Twingo от последния модел, заден мотор 65 SCe, ръчни скорости. Всичките си впечатления от Голф-а и Туинго-то ще ги напиша отделно. С две ръце съм за Туингото - това е мега як автомобил. Голф-а също е добре, но много неща ме дразнеха в него.
Откакто си взех Сценика, всичко е наред с него и си върви все така добре, както и преди да се оака.

[orrllin]

Случката е неприятна, но погледнато от друг ъгъл, хубавото е, че сте си били вкъщи! За един ден работата няма да избега. Виж ако трябваше да пътувате на почивка?

[Joro 01]

Егати тъпата ситуация - заради един акумулатор на нема 4 години.

[Hard_Cat]

Не знам и нямам идея, защо точно така се получи. Акумулаторът може леко да е бил поизтощен, но като вземеш предвид, че избягвам да го паля за къси разстояния и през седмицата пътувам по 80 км на ден на високи обороти с юнашко настъпване. Може да е абсолютно съвпадение, но преди да издумка точно три пъти си пуснах подгрева на седалката за по 4-5 мин. на път за работа и обратно. Тази екстра не ми трябва и знам, че много ток гълта, но все пак исках да пробвам един-два пъти - убедих се, че с нищо не ми помага.

[Joro 01]

Не е от нея.
От акумулатора си е тръгнало.

И още нещо забелязвам напоследък - вграждат в завода акумулатори с по-малък капацитет.

[Hard_Cat]

Сложиха в сервиза нов акумулатор с 5 Ач по-висок капацитет и ми твърдяха, че трябва да е такъв за стоп-старт системи. Ама викам - няма нужда, нямам такава система, защо да слагаме такъв? А, не - трябвало да е такъв. С обозначенията AGM е в момента. Предишният не беше подсилен.

[Joro 01]

Нямах предвид да е AGM, а просто с по-висока стартова мощност и Ah, че последните години паднаха под 60 Ah, а първите Дачии dCiидваха със 70. А зависимосттите при Рено бутон за стартиране, с автомат и автоматични ръчни е крайно зависимо от стартовата мощност и пак казвам, най-вече за дизела.